Хлябът с квас не мухлясва, когато е добре съхранен (на тъмно и сухо) и може да се консумира 20-25 дни след изпичането му. Неговата структура е здрава и не се рони.

Той ухае прекрасно. Такива ставаме и ние, хората, когато го ядем- здрави, силни и щастливи. Не нарушава естествената чревна флора, напротив – укрепва я и я регулира. Квасът е естествената ферментация на тестото при приготвянето на хляб.

Древна и първоначална форма на мая, открита от египтяните и използвана масово по цял свят допреди 70 години.Като цяло хлябът с квас има леко кисел вкус, който се дължи на естествените бактерии от кваса. А квасът, вложен в приготвянето на пълнозърнест пшеничен хляб, разгражда сложните въглехидрати на пшеницата и ги прави по-лесно усвояеми от организма. Този хляб е по-плътен, по-тежък и по-необемен. Шуплите са малки, а кората е по-дебела, но затова пък изключително хрупкава.

Ароматът от хляба е великолепен и неустоим – аромат на истинско печиво, ненатрапчиво, но завладяващо  не само обонянието, но и човешките сетива. Различните видове хляб носят и вкуса на съставките си.

Хлябът с елда много наподобява гозба, приготвена само от елда. Тази питателна зърнена храна има специфичен аромат. Елдата е от малкото култури, които не подлежат на ГМО – модификация и винаги е “био”. Има изключително добър състав: пълноценен белтък, много фибри, бавни въглехидрати, витамини от група „В“, фолиева киселина, желязо, калий, магнезий.

Тя съдържа мощния антиоксидант рутин, който е обект на много научни изследвания. Рутинът има свойството да намалява кръвното налягане и повлиява благоприятно сърдечно – съдовите заболявания. Това прави елдата изключително полезна храна за хората със сърдечни заболявания и хипертония. Малко хора знаят, че елдата не съдържа глутен , което я прави подходяща и за захранване на бебета след 6-месечна възраст. Елдата и просото са единствени зърнени храни, които алкализират организма. Неслучайно за тях се твърди, че при редовна консумация имат подмладяващ ефект.

Хлябът с просо е  сякаш неутрален на вкус, но хрупкав от малките зрънца на просото. Той е много полезен, защото просото е житна култура, несъдържаща глутен  и с доказани достойнства.
Просото и останалите пълнозърнести култури понижават риска от диабет. Просото, както и другите пълнозърнести култури, са богат източник на магнезий – минерал, който действа като ко-фактор за повече от 300 ензими, включително и тези, които участват в използването на секрецията на глюкозата и инсулина. Развива и възстановява телесните тъкани. Фосфорът, осигурен от просото, играе важна роля в структурата на всяка една човешка клетка. Той е важен компонент на нуклеиновите киселини, които са градивните блокове на генетичния код.

Царевичният хляб е истинско предизвикателство за хората, които обичат пуканки.  Той е с аромат на печена царевица и вкус на току-що изпукани пуканки, но без вредната палмова мазнина.

Ръженият хляб е по-горчив  и още по-плътен, но той е най-предпочитаният от диабетиците, защото е с най- нисък гликемичен индекс и с най-малко калории.

Фибрите от пълнозърнестите храни и плодовете предпазват от рак на гърдата. Установено е, че диета, богата на фибри и плодове, предлага значителна защита от рак на гърдата при жени в периода преди менопауза. Изследвания са показали, че с приема на концентрирани на фибри храни рискът от рак на гърдата пада с 52%.
Пълнозърнестите храни и рибата действат като силен протектор срещу детската астма. Проведени изследвания показват, че пълнозърнестите храни и рибата могат да редуцират риска от детска астма до 50%. Предлагат значителни сърдечносъдови предимства за жените в периода след менопауза. Приемът на пълнозърнести храни, каквато е хлябът с квас, поне 6 пъти седмично е особено добра идея за жените в периода след менопаузата, които имат висок холестерол, високо кръвно налягане или признаци за сърдечносъдово заболяване.

Защитават от сърдечна недостатъчност. При проведено проучване в САЩ, където сърдечната недостатъчност е главна причина за хоспитализация при по-възрастното население, се оказва, че хората, приемали ежедневно пълнозърнеста закуска, имат с 29% по-нисък риск от сърдечна недостатъчност.
И не на последно място всичкият хляб е с намалено съдържание на сол – под 0,5% и се замесва с пречистена (филтрирана) вода.

Драги приятели,

Срещаме се с мили, симпатични хора, които се числят към т.н. „глутен ­free“ група. Но някои от тях не знаят нищо за глутена (глутенът е протеин, който се среща в някои зърнени храни като пшеница и ръж, например) и още по­малко знаят защо го избягват.
Противоречие съществува и измежду лекарите относно хората, които не страдат от целиакия (автоимунно заболяване, което води до поражения в тънките черва след консумация на продукти, съдържащи глутен) Но тези хора представляват 1% от населението.
А останалите, които се определят като „глутен-непоносими“ или „глутен-нетолерантни“ по­-скоро подклаждат необуздани спорове между гастроентеролозите.
Последните, в усилията си да разгадаят „глутеновия пъзел“, по­-скоро считат , че наистина  непоносимостта към глутен съществува в много малък процент от хората. По-вероятно е хората, които се чувстват по­-добре на безглутенова диета да имат чувствителност към определени карбохидрати в пшеницата, а не към глутена.
Карбохидратите , наречени фруктан( fructan) според гастроенеролозите в голяма степен дразнят червата на много хора и предизвикват появата на газове, диария или други синдроми на дискомфорт. В цялостност тези карбохидрати с възможност да ферментират олиго­ди­ монозахариди и полиоли са наречни с акронима FODMAP.
И, ако досега не сте чували за тях и имате стомашни неразположения , може би ще Ви стане интересно да разберете, че fructan освен в пшеницата , се съдържа в чесъна и артишока.
FODMAP включва фруктозата, която се съдържа в много плодове , а също така галактан, който се съдържа в много бобови растения.
Повече за глутена и изследванията за несъстоятелността на безглутеновата мания може да прочетете в изследванията на Monash University in Australia.
http://www.med.monash.edu/cecs/gastro/fodmap